Вторият метод който ще опиша тук е по-сложен и изисква допълнително устройство,но дава по-големи възможности и по-високо качество.
Когато започнах да пиша първата тема идеята ми беша общодостъпна технология.Ако не сте я чели или просто сте забравили ,можете да си я припомните тук.

http://robotics.dir.bg/_wm/pbasic/?df=611781

Тествах доста типове маркери и се оказа,че лесни платки ,без големи претенции могат да бъдат направени от всеки.Стига да има желание . 
Сега ще коментирам с вас технология ,малко по-сложна от тази с маркера  ,която позволява направата на доста по-сложни платки и дава възможност те да бъдат повторени бързо и в необходимите ни количества винаги когато ни трябват.
Почти същата технология се използва и за направата на професионалните платки.
Ето и стъпките за тази технология.
    1- Изработване на шаблон
    2- Разпечатване на шаблона
    3- Експониране на шаблона върху платката
    4- Проявяване
    5-Ецване
    6-Разпробиване
    7-Насищане с елементи
Започвам с първата стъпка.
Първо трябва да уточним схемата на устройството,което ще ни е нужно и да разположим всичките му елементи в схемата.
Това може да се направи на ръка или да се ползват необходимите за това програми.Лично аз ползвах до момента една много лесна за работа програма "Фидокад".Много подходяща за начинаещи и е свободна за сваляне.
Наскоро обаче започнах да се занимавам с "Eagle" и платката,която направих за да ви покажа технологията е проектирана имено с тази програма.
Няма да се спирам подробно на това,как работят тези програми и какви функции имат(смятам да го направя в отделна статия).
След като се уточним схемата,започва да се изработва печатния оригинал.Това отново става в същите или подобни програми.Когато всичко това е направено,проверено за грешки ,за вярност с оригиналната схема,трябва да бъде разпечатан шаблона.
Има възможност да бъде отпечатан на лазарен принтер или да се използва мастиленоструен принтер.
И в двата случая се ползва прозрачно фолио.Фолиото за мастиленоструйният принтер е различно от това,коетосе ползва  за лазерният.
Изображението се отпечатва с огледален образ и е готово за следващият етап.
Ето и моя шаблон.



След като шаблона е готов и разпечатан ще трябват две неща
   -Платка покрита с фоторезистивен лак(позитивен в случая)
   -Устройство с UV лъчи за експониране.
Говорих с хора,които са пробвали да си пръскат сами лака върху платката.Общо взето всички са единодушни,че колкото и да се стараят е трудно да го пръснат равномерно.Когато обаче лака е на петна в различните участъци не се получават добре пистите,защото от дебелината на лака зависи и времето на експозиция.Логично е ,че няма как да се експонира само един участък от цялата платка с различно време.
Най-разумното решение е да се закупи готова платка покрита заводски с лак.
Ето една такава.

С цел да се предпази лака е залепено непрозрачно тиксо,което се маха преди платката да бъде експонирана.
Второто условие ,за да използваме този метод е да имаме устройството за експониране.Него можем да закупим или да си го направим сами.
Ето и моето.

Използвах кутията от повреден скенер на HP.Това е едно много добро решение,защото със съвсем малко промени се получава едно работещо устройство.Лампите са на фирмата Philips и са с дължина на вълната 350-400 nm.Дроселите и гнездата са стандартни за луминисцентни лампи.Направих и една съвсем елементарна кутия от шперплат облечена с алуминиево фолио с цел да отразява по-голямата част от светлината към стъклото.
Разстоянието между лампите и оргинала трябва да е минимум 5см а стъклото трябва да е без дефекти и оптически изкривявания.
Имено за това точно тази кутията от скенера се оказа много добро решение.
В задния край монтирах на една стъклотекстолитова плочка предпазител ,захранващ куплунг и ключ.
Времето за експозиция варира и не е константа.Зависи от производителя и фоторезиста.Хубаво е да се монтира и едно реле за време(ще го монтирам и опиша скоро).
При мен времето за експозиция е около 65-70 сек.
Сега вече може да се премине към следващият етап.
Върху добре почистеното стъкло на скенера се поставя прозрачното фолио.Точно върху чертежа на пистите се поставя платката с фоторезистивният лак към схемата.
Ето така.

Когато лампите са включени трябва задължително да покриете стъклото,защото има опасност за очите ви!!

Притиска се с капака и се включват лампите.След необходимото време се спират и платката се потапя в разтвор на натриева основа NaOH.
Ако всичко е направено както трябва след няколко минути ще се покажат бледо очертани пистите.
Платката се изважда от разтвора и обилно се измива с вода.
От този момент нататък се повтаря процеса описан в първата ми тема за направа на платка.

Остава да проверим дали всички писти са добре.Има ли дефекти или проблеми и да разпробием отворите за елементите.
Ето я готовта платка с разпробити отвори.

Ето и шаблона и платката.Можем да направим необходимото ни количество по всяко време.За целта трябва да запазим шаблона и описанието на схемата ни.

А това е пълният набор за направа на свтодиоден индикатор

 За набора и схемата ще направя нова тема.
В заключение искам да кажа ,че за мен в любителската практика това са двата метода на работа.Всички други истории с тонери и страни съставки и заклинания лично на мен не ми харесват и допадат.
Това е един метод,който ви позволява да правите доста добри платки а в някой случай можете да се доближите и до професионално направените .Дали платката ви ще изглежда добре обаче,това зависи от вас и вашето старание.
Успех!